Сивокороновите жерави са немигриращи и общителни птици, но когато настъпи размножителният сезон, те се разделят и търсят партньор, който ще бъде един и същ през целия им живот.

При тези птици няма полов диморфизъм, но мъжките обикновено са малко по-едри от женските. Половете могат да бъдат разграничени по време на размножителния период, когато мъжкият изпълнява ухажващ танц за женската. Този танц включва поклони, скачане и звук, издаван от червения юлар.

Перата му са сиви, с изключение на белите крила и златист гребен от пера на главата, който му дава името. Новоизлюпените имат сивкаво оперение с бледи връхчета.

Въпреки че е един от най-многобройните жерави в Африка, популацията му е намаляла с 15% през последните две десетилетия. Той е изправен пред деградация на гнездовия си ареал и е преследван от фермерите, които виждат жеравите като заплаха за своите култури. Жеравите често нахлуват в посевите и се хранят с младите издънки на царевичните растения.